Каталог "Филми"
| Филм
Словото
Реж. пост.: Карл Теодор Драйер; Сценарист: Карл Теодор Драйер; Оператор: Хенинг Бендсен
Детайли
- Алтернативно заглавие
- Ordet
- Вид на филма
- Игрален филм
- Режисьор
- http://bg.wikipedia.org/wiki/%
- Обложка
- Z:\bib\f-img\66.jpg
- В ролите
- Награди
Допълнителна информация
- Базирано на
- пиесата; Кай Мунк
- Технически характеристики
- черно-бял
- Носител
- DVD
- Субтитри
- български
- Жанр
- Драма
- Език
- датски
- Държава
- Дания
- Забележка
- Световна премиера : 30.11.1955 г.
- Анотация
- Изключителна творба, беспорно най-изящното постижение на големия режисьор Карл Теодор Драйер, адаптацията му по пиесата на Кай Мунк е ценна за киното поради факта, че с най-прости средства и без особени специални ефекти успява да убеди зрителя в чудото, което може да се случи. ''Словото'' разказва за Борген, фермерско, любящо и сплотено семейство, но затормозено от напрежение поради множеството кавги и нещастия, като своенравното поведение на един от големите братя, видимо объркан заради изключителните усилия, докато изучава теология. Не всеки обаче мисли Йоханес за луд и когато Ингер, съпруга на друг от братята, умира, нейното дете го моли да върне майка му обратно, което в края на филма се оказва, че той успява да направи. В действителност Драйер оставя зрителя да реши сам дали нейното възкръсване е въпрос изцяло на научната неспособност да се разбере невероятното, или на силата на вярата. Сцената е изключително силна, защото той отказва да даде обяснение, като едновременно подклажда драматичния импулс във филма. Тя е убедителна именно благодарение на специфичната атмосфера на спокойствие и реда, по който се случват нещата. В много отношения това е ''най-реалистичният'' или ''натуралистичният'' от филмите, засягащи темите за силата на вярата, любовта (във всеки един смисъл) и свръхестественото. Затова Драйер се въздържа от всякакъв вид хитрини. Въпреки че опростеното, но забележително красиво черно-бяло заснемане на Хенинг Бандстен придава на къщичката и пасбището на Борген блестящо отражение, тихият ритъм на Драйер, дългите сцени и измамно простата обстановка могат да внушат, че филмът е ясно разбираема камерна драма за обикновените хора от фермите. Само примамващият глас на Йоханес не звучи обичайно, но той все пак не е съвсем добре с главата. Това, в което се състои величието на ''Словото'', е, че до момента на ''чудото'' филмът е получил вече уважението ни заради своята завършеност - ние разбираме героите от екрана, защото техните действия, емоции, мисли и съмнения са като нашите. и когато Ингер отново отваря очи, ние може би чувстваме каквото усещат и те - възхищение, щастие и истинско учудване. Защото дори ако ''Словото'' не успее да ни обърне към религията, поне ще сме свидетели на кинематографично изкуство от най-висока класа.
- Системен №
- 1034
- За него/нея
- Мунк, Кай
