Парижката Света Богородица като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност. В предговора към "Съзерцание" Виктор Юго пише:" Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква." "Парижката Света Богородица" (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека - вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.
Текст: Лилия Абаджиева