Юлия Огнянова се покланя пред паметта на поета Константин Павлов, правейки колаж, в който вплита стихове, цитати от интервюта, от сценарии, от личния му архив, както и извадки от досието му в Държавна сигурност.Постановката е разказ за съдбата на артиста в България през втората половина на 20-и век.