Филмът на Марсел Камю, който пренася мита за Орфей в Рио де Жанейро по време на карнавала, изненадващо печели ''Златната палма'' в Кан, а по-късно и ''Оскар'' за най-добър чуждестранен филм. Направен с неореалистични техники - с аматьори вместо професионални актьори и заснет из гъмжащите от хора улици на града - филмът е хвален заради бликащата от енергия картина на бразилския живот и фолклор. ''Черният Орфей'' e революционен и защото е един от първите международни арт филми само с чернокожи актьори. Славата му и чувството за автентичност се подсилват от една от най-омагьосващите страни на филма - великолепният саундтрак, композиран от Луис Бонфа и Антонио Карлос Жобим, двама от най-великите композитори на афро-бразилска самба. Колкото и да е странно, в Бразилия филмът е доста критикуван за това, че показва страната като екзотично място с несекващи танци, населено с латино карикатури с гореща кръв. Макар че е трудно да се спори с тези критики, които насочват вниманието към множество съвременни дебати, филмът е най-добре да се гледа непредубедено