Последният филм на Сергей Айзенщайн е посветен на изключителния по мащабите на своята дейност руски цар Иван Грозни. Николай Черкасов пресъздава сложната и вътрешно противоречива личност на царя, триумфа на държавническата му дейност и личната му трагедия. Диалектическото противоречие между целта и средствата поражда многоплановост на творбата, сложно преплитане на фабулни и лични ходове. Иван Грозни е показан не само като мъдър и прозорлив държавник, но и като хитър човек с пословично коварство и жестокост. Филмът илюстрира теоретичните възгледи на Айзенщайн за природата на кинематографичния образ: отделни епизоди и сцени блестящо защищават позициите на твореца, развити в изследванията му по въпросите на монтажа, мизансцена и структурните композиции на филма. Епизодът на пира е решен в неповторима цветова гама. Богатството на "Иван Грозни" се допълва от музиката на Сергей Прокофиев.