Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов"
Влезте в профила си за пълен достъп до възможностите на Eclipse.
Вход
За вход в Eclipse можете да използвате вашите читателски номер и парола.
Каталог "Постановки"
| Постановка
Реката на залеза
Детайли
Жанр
Обредно-ритуална мимодрама
Театър
Театър НАТФИЗ
Сцена
Голяма сцена
Сезон
2020/2021
Град
София
Премиера
2021-02-02
Допълнителна информация
Забележка
По българските обреди и ритуални текстове за Пеперуда, Герман, Сватба, Оплакване; по мотиви от разказа на Габриел Гарсия Маркес „Най-красивият удавник на света“, приказката на Николай Райнов „Русалката от синия вир“ и стихотворението на Пенчо Славейков „Неразделни“
Участват студенти специалност „Театър на движението – Пантомима“, с художествен ръководител проф. Александър Илиев.
Постановката се играе и през сезон 2021/2022 г.
Вж Нетрадиционни носители, CD 338
Анотация
Група девойки от село, останало само с кмет и поп от представителите на мъжкия пол, се подготвя за празника. От стара бабина ракла вадят костюми, ритуални предмети, замесват глина за куклата „Герман“. Избират една от девойките да бъде „Пеперуда“ и я накичват с листа. Ръководени от кметицата и попадията, те започват ритуала, но откриват, че вейките са нахвърляни върху удавен мъж. С помощта на попа и кмета изваждат удавника на брега. Решават да го погребат по християнски и отърчават до селото за дрехи и обредни предмети. Една от девойките остава да го пази – тя е и избраната да играе „Пеперуда“. Ритуалът става реалност, мъртвият мъж замества куклата на Герман.
Спектакълът разкрива феномена на чистата любов. Ритуалът “мъртъв мъж, умрял за дъжд” и целият обреден цикъл разказват за „духовната суша“, в която живее съвременното поколение. Представлението има две лица – съвременно и древно. Безусловното и органично поведение е ключът към всички епизоди, в които „магията не действа“. Условно и стилизирано е действието по време на обредите. Там танцът, напяването, наричането, оплакването и ритуалния жест създават друга символна реалност, магическа в своята същност, но истинска като сюблимна проява на личността и общността.
проф. д-р Александър Илиев