Каталог "Постановки"
| Постановка
Реката на залеза
Сценарий и режисура: Александър Илиев; Сценография: Александър Илиев; Музика: Николай Иванов; Хореография: Дария Колева; Ивайло Димитров; Костюми: Боряна Георгиева; Плакат: Янина Петрова; Фотограф: Теодора Тодорова; Художествен ръководител: Александър Илиев
Детайли
- Жанр
- Обредно-ритуална мимодрама
- Театър
- Театър НАТФИЗ
- Сцена
- Голяма сцена
- Сезон
- 2020/2021
- Град
- София
- Премиера
- 2021-02-02
- В ролите
-
Филип Дончев
Стефан, удавникът
Велизар Груев
Стефан, удавникът
Валерия Колева
Рада, невестата
Александрина Събева
Ивана, кметицата
Катерина Зафирова
Ирина, попадията
Йоана Иванова
Сирма, съблазнителката
Деляна Стоянова
Сирма, съблазнителката
Надежда Илиева
Рая, мечтателката
Десислава Цветкова
Боряна, бунтарката
Ева Калайджиева
Ния, читанката
Анна Касабова
Миряна, самовлюбената
Велислав Алтънов
Златко, попът
Александър Будуров
Борил, кметът
Допълнителна информация
- Забележка
- По българските обреди и ритуални текстове за Пеперуда, Герман, Сватба, Оплакване; по мотиви от разказа на Габриел Гарсия Маркес „Най-красивият удавник на света“, приказката на Николай Райнов „Русалката от синия вир“ и стихотворението на Пенчо Славейков „Неразделни“ Участват студенти специалност „Театър на движението – Пантомима“, с художествен ръководител проф. Александър Илиев. Постановката се играе и през сезон 2021/2022 г. Вж Нетрадиционни носители, CD 338
- Анотация
- Група девойки от село, останало само с кмет и поп от представителите на мъжкия пол, се подготвя за празника. От стара бабина ракла вадят костюми, ритуални предмети, замесват глина за куклата „Герман“. Избират една от девойките да бъде „Пеперуда“ и я накичват с листа. Ръководени от кметицата и попадията, те започват ритуала, но откриват, че вейките са нахвърляни върху удавен мъж. С помощта на попа и кмета изваждат удавника на брега. Решават да го погребат по християнски и отърчават до селото за дрехи и обредни предмети. Една от девойките остава да го пази – тя е и избраната да играе „Пеперуда“. Ритуалът става реалност, мъртвият мъж замества куклата на Герман. Спектакълът разкрива феномена на чистата любов. Ритуалът “мъртъв мъж, умрял за дъжд” и целият обреден цикъл разказват за „духовната суша“, в която живее съвременното поколение. Представлението има две лица – съвременно и древно. Безусловното и органично поведение е ключът към всички епизоди, в които „магията не действа“. Условно и стилизирано е действието по време на обредите. Там танцът, напяването, наричането, оплакването и ритуалния жест създават друга символна реалност, магическа в своята същност, но истинска като сюблимна проява на личността и общността. проф. д-р Александър Илиев
- Системен №
- 692