Италианският драматург Карло Гоци пръв въвежда приказката на театралната сцена, която нарича ''фяби''. Тук за пръв път в европейската литература се очертават онези способи за използване на фолклорния материал, които по-късно се утвърждават в авторската приказка. В статията са разгледани някои от тях - ''Любовта към трите портокала''; ''Гарванът''; ''Кралят елен''; ''Принцеса Турандот''; ''Синьото чудовище''; ''Зелената птичка''; ''Дзеим'', царят на джиновете''