Филмът е класическо произведение на нямото кино и на кинокомедията и представлява интерес и като подход към екранизиране на пиеса. Рене Клер казва: "Реализирайки "Сламената шапка" аз исках да остана верен на духа на творбата, което единствено е важно, а не на нейната форма, предназначена за сцената. Опитах се да напиша сценария на този филм, както ми се струва, че биха го написали Лабиш и Мишел, ако познаваха киното и ако бяха пожелали да направят от този очарователен сюжет филм, а не театрална пиеса." Режисьорът прави във водевила коренни преобразувания: пренася действието с близо половин век по-късно, в "хубавата епоха", когато еснафският вкус и самодоволството на затлъстелите буржоа се изявяват най-силно; динамизира фабулата в духа на ранните кинокомедии с почти непрекъснатото преследване; заостря интригата; превръща остроумните реплики във визуални гегове; вмъква "за проветряване" натурни сцени; запълва някои липси на говора с балетни номера. Заменя безобидния смях на драматурзите с ирония, която, без да достига до остротата на сатирата, разкрива духовното нищожество на френската буржоазия. Изобретателност, лекота, изящество, кинематографичност - нищо не липсва на творбата. С този филм Рене Клер утвърждава основните черти на творческата си индивидуалност. "Сламената шапка" е и първият всепризнат успех на обновителя на декора в киното Лазар Мерсон.