След като последно режисира Жана дСАрк през 1999, през следващите години Люк Бесон го хванаха сериозно бесовете и написа и изпродуцира една камара екшъни е чувствителен превес на тупаниците над диалозите. Лошо няма. Сега обаче добрия стар Бесон от ''Никита'' и ''Леон'' се връща към режисирането и думите с Анжела. Много хубаво и при това изглежда перфектно - редовният оператор на Бесон Тиери Арбогаст, е сътворил не филм, а красива арт фотография на Париж изцяло в черно-бяло. Снимките впрочем са правени рано сутрин и по улиците не се мярка жива душа, все едно Той и Тя са съвсем сами на света. Той е Андре, с прекалено големи за него дрехи и прекалено малка за един човек вяра в себе си (в ролята е Жамел Дебуз - онзи чудесен комик, който редеше рими за господин Колиньон в Амели). Тя е Анжела, неотразима мръсница с цигара в уста, безкрайни крака и малка, ама много малка черна рокля (в ролята е датчанката Ри Расмусен, макар че и Мила Йовович щеше да свърши чудесна работа, но Бесон явно знае кога да спре, браво). Историята между двамата е идеалистична - един мъж и една Анжела си помагат взаимно. Той се подготвя за самоубийствен скок в Сена, но се гмурва да я спаси, защото тя го изпреварва. После тя му връща услугата като изчиства всичките му дългове и докато му прави компания из барове, кафенета и хотелски стаи, го учи как да обикне себе си и живота. Коя обаче е тази толкова фатална и толкова непокорима мръсница Анжела и какво търси тя при страхливия, невзрачен Андре? Макар че това става ясно към средата на филма, Бесон учтиво замоли господата журналисти да си мълчат по въпроса. Готово, млъкнахме.