Каталог "Постановки"
| Постановка
Превод: Кръстан Дянков; Постановка: Мартин Каров; Режисура: Веселин Петров; Музика: Мартин Каров; Импро-треньор: Владимир Петров; Художествен ръководител: Атанас Атанасов
Хора с куфари
Ханох ЛевинПревод: Кръстан Дянков; Постановка: Мартин Каров; Режисура: Веселин Петров; Музика: Мартин Каров; Импро-треньор: Владимир Петров; Художествен ръководител: Атанас Атанасов
Детайли
- Жанр
- Комедия
- Театър
- Театър НАТФИЗ
- Сцена
- Голяма сцена
- Сезон
- 2018/2019
- Град
- София
- Премиера
- 2018-10-11
- В ролите
-
Допълнителна информация
- Забележка
- Участват студенти специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" от класа на проф. Атанас Атанасов. Виж Некнижни носители CD 193, CD 194 Виж Книги, сист. № 69922.
- Анотация
- Пиесата на Ханох Левин е измамно проста, изпъстрена с умели игри на думи и поетични алюзии, тя разказва за човешкия живот - затворен в своя повтарящ се цикъл. Раждане, сватба, ново раждане и смърт (в най-добрия случай), защото за някои между раждането и смърта няма нищо друго освен дълго разтегната самота и очакване на края. "Хора с куфари" е изпълнена с живи и цветни персонажи - събрани в малък квартал, няколко семейства смесват живота си със своите съседи, с идващи и отиващи си хора, с минувачи, туристи, а вечно дебнещите в очакване гробари, са готови бързо да отнесат ненужната физическа обвивка на човека и той да изчезне. Те всички са нещастни и отчаяни - всеки по своя си собствен странен начин. Отчаяние породено от постоянния стремеж на хората да живеят смислен живот, както и повтарящата се неспособност да се превърнат в едно голямо семейство, да изградят щастливо и уютно за всички общество. Техните истории се преплитат в този парад на душевната мизерия, пустота и посредственост. Краят е ясен и еднакъв за всички тези незначителни хора, живеещи своя незначителен живот. Смъртта. Дори и мечтите им са сиви, но въпреки това пълни с желание. Тук няма герои, няма щастлив край, загубен е копнежът да се живее… Всеки е спретнал своя куфар и чака смъртта, но за там багаж не му е нужен. Губейки времето си, героите живеят в миналото и бъдещето, някъде другаде, там. И пропускат живота. Мартин Каров
- Системен №
- 505