Способността на класика-неореалист Виторио де Сика да съчетава остротата на удара с деликатносттта на емоцията никога не е била толкова въздействаща. Последиците от една зверска жестокост остават като блуждаещи печални сенки на лишен от ценност живот на ръба на емоционалното и физическо оцеляване. Измествайки в последния момент за ролята актрисата Ана Маняни, София Лорен се потапя дълбоко в собствените си спомени за войната, за да претвори недостижим портрет на една воюваща с живота жена - майка и вдовица, бореща се за оцеляване и защитата на себе си и своето дете по време на война...; Втората световна война. Чезира /София Лорен/ и 13-годишната й дъщеря Розета бягат от бомбите на съюзниците над Рим към родното село на Чезира - Чочария. Пътуването е трудно и опасно. Навсякъде се сблъскват с ужасите на войната, с хората, променени от страшните събития. По време на цялото пътуване Чезира понася всичко, за да защити своята беззащитна непорочна дъщеря. Но злощастието е неизбежно. В една църква и двете са изнасилени от марокански войници. Този зверски по своята жестост акт покосява психически силната и борбена Чезира. Майка и дъщеря стигат до селото само за да открият, че войната ги следва и нищо не е пощадено от разрухата. По време на престоя им младият интелектуалец Микеле се влюбва в Чезира, но след преживения нечовешки ужас, тя вече не знае как да отговори на чувствата дори на един почтен мъж...