В една дъждовна утрин инспекторът от криминалната милиция заедно със съдебния лекар отива да разследва убийство. Маринов, човек с тъмно минало и нисък морал, е намерен мъртъв. Лекарят е категоричен, че е самоубийство, тъй като чашата с отровата е налице, но инспекторът не мисли така, защото чашите са две. Следствието го среща с всички обитатели на старата къща и разкрива различни страни от живота на тези хора със сянка на подозрение. Кой го е направил? Баев, когото съседите са видели да излиза от апартамента на Манов. Димов, който е замесен чрез определени документи или Жана, любовницата на жертвата. Признанието на хубавата Жана, че е дала на стария любовчия Маринов луминал, за да си тръгне по-скоро от дома му я поставя на първо място сред заподозрените. След изследването на шишето се оказва, че луминалът е в малко количество, а Маринов е починал от цианкалий. След разпита на лекаря - съсед се оказва, че покойният е бил болен от рак в стомаха. Признанието, че му е дал цианкалий по негова молба оневинява всички. В ушите на инспектора дълго звучат думите на лекаря, че ''един мъртъв мръсник е по-приятен от един жив мръсник''