Еротичният шедьовър на Ошима, събудил нездрав интерес заради порнографските си елементи, трябва да се възприема в контекста на другите му филми. Главната двойка е архетип на аутсайдерите на Ошима, загърбили милитаристичната реалност през 1936 г., потънали в еротичния си свят, създаден и поддържан от собствените им фантазии за хипермъжественост и хипервъзбуда. Филмът прославя тяхната страст и непоколебимо, смело посреща и най-тревожните й прояви. След "Задният прозорец" филмът на Ошима е най-завладяващият (и поради това тревожещ) филм за воайорството. Както винаги, режисьорът нарушава табутата не в духа на юношеската дързост, а със знанието, че най-дълбоко вкоренените забрани са лични, а не обществени.