Участват студенти специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" от класа на проф. Маргарита Младенова.
Анотация
В една къща един род живее върху "заровен", непризнат грях - грабеж и смърт - и пред очите ни логично и последователно се стига до репродуциране на греха - нов опит за грабеж и убийство.
Рали се опитва да ограби и е готов да убие баща си, точно както баща му Златил преди години е ограбил и уморил своя баща - дядо Рали. Грехът ражда грях. Потуленият грях се самовъзпроизвежда. Каквито и да са мотивите на тази жестока тавтология - нагон за "добруване", социална компенсация на нарушени равновесия между "имащия" и "нямащия", генно възпроизводство на егото, за което "вторичните" нравствени категории добро и зло не съществуват - все едно, - веригата й може да бъде прекъсната единствено чрез навременно покаяние.
Представлението спори с типично българския страх от поемане на вина; с вековната конвулсия на националния ни ген да отложи пречистването, да го отмине "горчивата чаша"; да я изпие другият, не аз; да я изпие утре, не сега...
Проф. Маргарита Младенова
Текст от програмата на спектакъла "Грехът Златил" в ТР "Сфумато", 1992г.